Времето в тялото

Роклята по модел на дизайнерката Агата Руис де ла Прада от 2009 г., показана на Триеналето в Милано и в много други прочути международни музеи, посветена на изкуството на Салвадор Дали и на художниците сюрреалисти, е същински еволютивен прочит на времето в тялото, който аз искам да предложа на читателя на тази книга.

Съчетах и допълних великолепния дизайн със спиралата на времето, която се крепи върху врата, за да покажа фазите на нейното движение от дълбината на тялото, наратив, който трябва да се даде на съзнанието за субективността.

Чекмеджетата на времето, които се устремяват едно над друго bottom up, губейки част от ширината си, но издигайки се на по-голяма височина, показват еволютивната стратификация, която се усъвършенства нагоре до негентропичната висота, т.е. редът и красотата на организацията се увеличават.

Дръжката на чекмеджето с форма на сърце напомня за афективната и човешка интелигентност, с която е пропито или би трябвало да е пропито времето на отношенията, през които преминаваме, изкачвайки се към… субективността.
И освен това… тази червена рокля, жива, телесна, ни напомня, че времето живее в тялото, времето на отбелязаните и съхранени онтогенетични фази с техните модели на чертите на съответните релационни телесни нива… в чекмеджетата на времето (някъде ги наричам етажи на сградата на нашата личност).

Значимите отпечатъци на нашия живот – от вътреутробното време до днес – тръгват от порталите на телесната периферия, за да стигнат до централната нервна система, и кръгово се връщат към периферията в съ-изграждането на отношението между Селфа и Другото: във времето тялото ги отбелязва и отразява в пространството на субективността, където могат да бъдат подредени един до друг.

Времето на отбелязаните в тялото отношения оформя и определя структурирането на нашата субективност, включително в нейната най-висша форма „мисълта“: метакомуникацията за собствената мисъл, великолепен израз на черта, съхранявана в чекмеджетата на собственото време, прави многостранна и интелигентна субективността в позициите на прочит на нещата в себе си и в света.

В тази книга се представя един body code (код на тялото), основан върху прогресивен ред на онтогенетични движения (психотелесни активации), които присъстват универсално в чекмеджетата на времето на всеки от нас, но имат специфични отпечатъци, принадлежащи на индивидуалната ни история.

Кодът на тялото позволява да открием, осъзнаем и научим от отбелязаната история интелигентния смисъл, така че да можем да изберем, утвърдим или променим релационните модели между нас и света.

Психотелесните активации са великолепни пароли за достъп до чекмеджетата-телесни нива на времето.

Описани са „20 основни актинги”, които са разработени от четири поколения аналитици, като се започне с Вилхелм Райх; те са част от Характеро-аналитичната вегетотерапия, която се ситуира на свой ред в по-широката и комплексна постановка на Райхианския анализ на Италианската школа за райхиански анализ (SIAR – Следдипломна специализация по психотерапия, Министерски указ от 16.01.2004 г.).

Технически описаните активации са вдъхновени от истински преживявания, при които участниците (психотерапевти и кандидат психотерапевти) „живяха“ във времето на тялото в продължение на много дни, посветени на изучаването им и на задълбочената им дидактическа разработка. При представянето им тук те са допълнени с размисли, въпроси и намеси с оглед да се улесни описанието за широк кръг читатели на този съвременен аналитико-терапевтичен модел, който е в крак с научните изследвания – понякога малко сложен, но богат на негентропични вируси, способни да предложат нов ракурс за прочит в психотерапията и в живота.